Пиша, за да споделя „РАДОСТА“ ни като родители на новоприето дете в държавна детска градина. След като 2 години посещавахме частна френска ясла, решихме ди кандидатстваме и бяхме класирани в 50-та ОДЗ „Зайчето Куики” в Зона Б-5.
Трябваше да започнем учебната година на 14.09 понеделник, но бяхме „посъветвани” от учителката да изчакаме защото „има много болни деца, някои от които немогат да станат от леглата и са целите в сополи и кашлящи”.
На въпроса защо са ги приели, тя отговори че няма право да връща деца за които е представена бежка от личния лекар с заключение че са здрави.
На 16.09 имаше родителска среща на която присъствах и повдигнах въпроса за болните деца, общата реакция беше че няма кой да гледа децата в къщи а и щом от градината не ги връщат…
Помолих учителката, в случай че забележи болно дете, веднага да ми се обади, за да си вземем нашето дете което също няма кой да го гледа, но тъи като съпругата ми е все още в майчинство с по малкото ни дете, предпочитам да ги гледаме здрави.
Родителската среща премина по определен дневен ред. Беше представена програмата, запознати бяхме с дневния режим и с задълженията на родителите. След което бяхме запознати и с нуждите на групата и по специално материалната база която използват децата в тази група.
Малко по късно се появиха 3 жени представяйки се за „Родителско настоятелство”, които отделяли от собственото си време за да помагат на детската градина най вече в събирането на членски внос от 20 лева месечно и отделно, кой с каквото може да отдели като време, връзки, средства, всичко за градината.
Като належащо определиха ремонта на басейна за който са необходими 30 000 лева, които всъщност директорката е намерила но се оказало че трябват още 30 000 лева за съблекалните към басейна без които няма да бъде пуснат в експлоатация от ХЕИ.
На въпроса ми за прозрачноста на събраните и изразходвани средства ми отговориха, че всеки който иска информация може да я получи в определен ден и час от седмицата. Тази информация не е качена в сайта на градината нито може да се изпраща по електронните пощи на родителите които даряват тези средства. ( от познати,чиито деца учат там, имам информация, че сумите събирани от въпросното родителско настоятелство никога не са били оповестявани за какво се изразходват, при многократно запитване.
В определени моменти, казвали, че отивали за персонала, на койти заплатите били ниски). От участващи родители в това настоятелство, разбрах че въпросният басейн не работи вече втора година и че посоката на средтсвата е неизвесна. „Участваме от страх от дискриминация на детето ни” споделиха те. Оказа се че с този предтекст участват почти всички родители на 300 деца в детската.(принудително) Близо 6000 лева само от това настоятелство всеки месец отиват „за нашите деца”. Да ама НЕ. Учителките ни показаха дюшеците на които спят децата и завивките с които се завиват, отчайващо. Стари, с много петна, изгнили дюшеци. Стари , протрити завивки, стари според думите им от войната одеяла. Посъветваха ни, тъй като 4 години нашите деца ще спят на тези легла, да съберем някяква сума и да закупим нужното.
След кратко обсъждане се оформи сума от 100 лева за 1- матрак 1- олекотена завивка и 1-възглавничка. Оказа се че на учителките Иванова и Стоичкова им е неудобно да споделят за самите легла които също са в окаяно състояние. Но все пак успя да го изрече чувствайки възмущението на всички и виждайки загриженоста на родителите, тя реши да не изпуска момента в който се е почуствала като пред банкомат с подарена златна карта в ръка. В този момент аз вече забравих колко беше месечната такса и за какво се използва както и че всъщност сме в държавна градина която има бюджет, чиито място също беше заличено от дарения „за нашите деца”. Според учителките таксата от 40 – 50 лева е за храна само, не и за вода. За вода се плаща 3 лева към таксата.
Оказа се също, че община Възраждане не осигурява охрана на общинската си собственост,каквато е детската градина, охраната е осигурена от директорката за която родителите плащат още по 7 лева към таксата. Според най проста сметка, ако всяко едно от 300 деца купи и донесе вода за 3 лева в детската, няма да има място за игра. 900 лева всеки месец. За охрана 300 по 7 лева = 2100 лева всеки месец. За косумативи – блокчета за рисуване- моливи – пластелин- цветни гланцови хартиики еднократно искат, сега в началото 70 лева. Проверка в специализиран магазин показа че не 1 а 3 деца могат да творят с консумативи на тази стоиност цяла година. 300 деца по 70 лева = 21 000 лева.
Да не забравя и шкафче за обувки „ с огромна молба, някой родител да направи и да ни предостави”. За учебната програма да не говорим, че е безкрайно ограничена – само един език, никакви спортове….и всичко се заплаща отделно. Въпрос към към министър Фандъкова и кмета на община Възраждане ; – КЪДЕ СТЕ ? – КАК БИХТЕ ОБЯСНИЛИ ТОЗИ РЕКЕТ, БЕЗСРАМИЕ, БЕЗОЧИЕ?