Наскоро имах дежавю с Български пощи и понеже нямам дар словото на моя приятел от Пловдив ще си позволя да публикувам букувално написаното от него!

„Български пощи – никога повече!

Няма думи, които да опишат гнева ми в момента. На 1-ви март от Хонг Конг ми е изпратена пратка с номер за проследяване. Тъй като днес вече сме 19-то число и започнах леко да се притеснявам, направих справка за пратката в секцията за проследяване на пратки в сайта на “Български пощи”. Тъй като въпросното проследяване не работеше в последната седмица, т.е. сървъра им беше down, направо се учудих, че той работеше днес! И така – въведох номера на пратката и се оказа, че тя е пристигнала в София на 5-ти март, т.е. 4 дни след като е изпратена от Хонк Конг. И вече две седмици пратката не е дошла от София до Пловдив. Последният запис в проследяването е “Insert item into domestic bag” и това е.

Човек в такива ситуации трябва да размишлява логично. Звъня в “международни пратки”

– Добър ден, очаквам пратка от Хонг Конг и видях, че на 5-ти март е пристигнала в София, но от тогава досега ни вест, ни кост, а би трябвало да пристигне до Пловдив. Да Ви кажа номера за проследяването й?
– Проверихте ли в пощенската си станция, която обслужва района Ви?
– Не съм, с пощальона се познаваме и ако беше пристигнала такава пратка, той със сигурност щеше да ме уведоми. Редовно получавам пратки. Освен това ако беше дошла на място, щях поне уведомление да получа, нали така?
– Да, точно така. Обадете се на обслужване на пратки в града си, от там ще проверят. Ако не я намерят, тогава ми се обадете и ще видим какво можем да направим.
– Добре…

Край на разговора Р1. Ровя се в сайта на пощите и намирам само “обслужване на клиенти – Пловдив”. Звъня.

– Здравейте, чакам една международна пратка, но…
– Е, защо звъните на мен тогава?
– … защото от международни пратки ме препратиха към Вас.
– Ами да, но аз съм само служителка на гише и не мога да направя нищо. Има си хора, които се занимват с това.
– Как мога да се свържа с тези хора?
– Ами, имат си телефони.
– Супер, а тези телефони имат ли си телефонни номера?

Дори не искам да разказвам останалата част от разговора. След 5 минутно обяснение на пощенската система в “Български пощи” в крайна сметка получавам номера на международни пратки – Пловдив. Провеждам разговора 3 – Р3.

– Добър ден, може ли да проверим дали една пратка е при Вас?
– Не.

Затварят. Вече се виждам как влизам в оръжейния магазин. Набирам отново и провеждам Р4, или пък Р3 и 1/2. Спорно е.

– Добър ден, възможно ли е да ме изслушате поне?
– Не, не може! Имаме сто пратки при нас – ако някой иска нещо, да идва на място!

Затварят. Вече съм на гребена на вълната. Тъй като с умиление си спомних за сравнително учтивата жена от Р1 (т.е. международни пратки за цялата страна) звъня отново на първия номер. Вдига ми жена. Започва Р5. Гласът май е друг, подяволите…

– Здравейте, не знам дали говорих с Вас преди 10-на минути, но чакам пратка от Хонг Конг, която в проследяването виждам, че за последно се е “мярнала” в София на 5-ти март и от тогава нито съм я получил, нито в проследяването пише нещо.
– И аз какво да направя?
Мълча за 5 секунди и си представям как я душа.
– Алооо!?
– Да, прощавайте. Има ли начин да проверим какво се е случило с пратката ми?
– Проверете си в пощенския клон!
– Ако беше пристигнала в пощенския клон, щях да получа поне уведомление, ако не и да ми я доставят директно. Да ви дам номера на пратката?
– И да ми дадете номера на пратката, какво?!
Мълча отново за 5 секунди.
– Може би ще проверите какво се е случило с нея?
– Дайте го.
– RA, девет, …
– Охооо, това е от Хонг Конг!
– Да, от Хонг Конг е.
– Оф, ами да. Сега ще се окаже, че не е пратена, или пък че изобщо не е за вас и са объркали номерата на пратките, те най-редовно правят така, а вие ме занимавате с техните си глупости.
Мълча 10 секунди.
– Алоооооо?!
– Да, на телефона съм. Не разбрах въпроса просто…
– Нищо, сигурно са объркали номера на пратката.
– Работя с тях от много време. Сигурен съм, че са пратили пратката както трябва.
– Е да, ама аз работя с тях от повече време и знам какви ги вършат!
Пак мълча 5 секунди.
– Радвам се, че сте наясно, може ли все пак да проверим пратката?
– Да, продължете!
Казвам номера на пратката.
– Добре, как се казвате?
Казвам си името.
– Да, за вас е пратката в действителност. Адресът?
Казвам си адреса.
– Да, той е, да не повярва човек.
Искам да я убия.
– Добре, имали начин да разберем къде е пратката по трасето?
– Кажете ми номера на пощенския си клон.
– Съжалявам, не го знам.
Тук тя избухва гневно.
– Не си знаете номера на пощенската станция? ‘Ми как получавате пратки тогава?
– Донасят ми ги пощальоните.
– Ама господине, вие явно не сте грамотен – това са елементарни неща, които се учат още като малки.
Ще я убия. Но преди това се опитвам да си спомня учили ли са ни в училище кои са пощенските кодове на Пловдив. Особено тези до бъдещия ти офис. Не, не са ни учили. Странно!
– Не съм наясно с пощенския код на станцията ми, тъй като не ми се е налагало да го ползвам. Пратките ми се доставят на място, не съм ходил до клона.
– Еми добре, аз тогава нищо не мога да направя!
– Можем ли да намерим пощенския код по адрес? Той е най-големият в “Северен”, в това съм сигурен.
– Еми не, не можем!
И това го казва викайки. Вече съм убеден, че ще я убия. Ако ще и в ада да горя за това.
– Ами какво можете вие тогава?
– Нищо. Я ми дайте телефонния си номер, аз ще проверя кой е кода и ще ви се обадя.
Прошепвам на колежката: Нина, кой ни е стационарния в офиса?
– Ооо, ама вие дори и телефона си не знаете!
Полудявам. Нервите ми не издържаха и й се развиках за това как си е моя работа какво знам и какво не знам.
– Кажете ми номера си!
Колежката ми го продиктува.
– Този ни е номера. С код за Пловдив “032″.
– Представете си, знам го! Добре. Ще проверя и ще Ви се обадя.
– Довиждане.

Не се обади. По-късно ще отида до кварталната поща и ако някой ми каже нещо на криво ще ме гледате довечера в новините.