Здравейте, 

В началото на април започнах процедурата по подмяна на личните ми документи. В сектор БДС към моето РПУ (ІV-то, в Лозенец, София) попълних предоставените ми заявления и попитах къде да платя държавните такси. Насочиха ме към гише с надпис „каса”, но то се оказа гише на банка, от където мога само да преведа пари с банков превод (със съответната такса разбира се). Заявих недвусмислено, че искам да платя държавните такси директно, в брой, но служителката в сектор БДС отново ме насочи към услугите на банка-посредник. Отказах да извърша банков превод и попълнените от мен заявления бяха надлежно унищожени.

Последва продължителна по време кореспонденция – със СДВР, МВР, ІV-то РПУ, Мин. на финансите (което кой знае защо препращаше писмата ми към МВР) и др., в която кореспонденция аз упорито питах „къде мога да платя държавните такси за подмяна на личните ми документи в брой, съгласно закона” (Закона за Държавните такси). Кой знае защо всичките изброени инстанции се опитваха да ми внушат, че банковия превод е единствения „правилен”, в смисъл „законов” начин за плащане на държавни такси. Според тях законът императивно изисквал плащането на държавни такси за подмяна на личните документи да става по банков път, тоест чрез банков превод (за което всяка банка си събира съответната такса). Но и при най-внимателното прочитане на Закона за българските лични документи, Правилника за прилагането му, както и Тарифа № 4 (на които документи се позовават споменатите инстанции) не се намират никакви, ама никакви доказателства за това. (Според СДВР, Законът за българските лични документи дори дерогирал Закона за държавните такси – за справка: „дерогирам” – отменям, изключвам действието на…).

Единствено в писмото-отговор от Комисар Караначев (дирекция „планиране и управление на бюджета“ при МВР) ми бе съобщено, че МВР е избрало този начин на събиране на държавните такси в системата си (има се предвид гражданите да плащат чрез банков, пощенски или друг посредник). Поисках да получа повече информация за акт, с който МВР е направило този свой избор – заповед ли е, разпореждане, инструкция. На което същият Комисар Караначев ми отговори, че «В МВР няма акт, разпореждане или друг документ, с който да е забранено плащането на държавни такси в брой” – край на цитата. Ха сега де!  Излиза че от една страна няма пречка да си платиш таксите в брой, но в същото време, от друга страна, не можеш да си ги платиш в брой, защото „в системата на МВР няма практика държавните такси да се събират в брой” – цитат от същото писмо на същия Комисар.

В писане до инстанциите и чакане на отговорите им се изтърколи половин годинка… Срока на личните ми документи вече изтече, така че те са вече „нередовни” според закона. А човек с нередовни документи за самоличност си е „нелегален” отсекъде…

И така, ще се радвам ако получа ценни съвети и предложения как да процедирам оттук нататък в „търсенето и защитата на правата ми”. Защото грубото погазване на едно право, право на избор, гарантирано от закона (Чл. 2. от ЗДТ: Държавните такси …. се заплащат в брой или безкасово по съответната сметка.) води до нарушаването на друго право, а именно: макар че Българските лични документи са собственост на държавата. (Чл. 2. от ЗБЛД), то: Всеки български гражданин има право на документ за самоличност. (Чл. 4. (1) от ЗБЛД). А липсата на документи за самоличност води след себе си редица негативни последици за гражданина…

Лъчезар Стефанов