Здравейте!
Работих в продължение на близо 2 години в Бургас във фирма за недвижими имоти с работно време 8 часа, по договор – 4 часа. Без право на платен отпуск, разбира се. А не дай се боже се разболея, беше почти невъзможно да отсъствувам от работа. Просто ходех на работа и стисках зъби като куче. Едва ли в една държава като нашата им кой да ни защити правата на работното място. Сигурна съм, че поне в половината фирми за недвижими имоти работят млади и добри специалисти при много лоши условия и няма кой да защити техния труд. Жалко, че няма кой да направи нужната проверка в тази област. Наложи се да напусна тази работа, но това беше много трудно. Защо ли? Ами защото самите работодатели искаха да ме освободят от работа, за да могат да намерят пак някой глупак да им работи по 8 часа на ден, включително и събота, за заплата от 250 лев на месец. Да, точно така, 250 лева на месец. После решиха да не ме пускат, защото се оказа, че няма такъв ГЛУПАК като мен „от женски род“, който ще се грижи така съвестно за работата, както аз. Напуснах след загуба на много нерви и загуба на част от моето здраве, която едва ли някой ще може да ми го върне.
Започнах на ново място, с надеждата за нещо по-добро. Наистина в началото така се оказа. Но сега не мога да продължа там по простата причина, че моят нов работодател не може от финансова гледна точка да продължи започнатото дело. в това дело аз видях, че ще има хляб. Още повече че искам да се задържа там на работа. Не е ли кошмар, когато човек иска да работи в тази държава, а самата държава не ти дава това право.