Имах нещастието да попадна на най-крадливия златар в София – собственикът на златарското ателие на бул. „Васил Левски“ 86 – Давит Тачики Мкртчян. Занесох едно 40-сантиметрово синджирче от 24-каратово злато – подарък за раждането на първородното ми дете.Синджирчето беше се скъсало до закопчалката и реших да го занеса за ремонт. Собственикът каза, че цената на запояване на момента пред мен е 20 лв., ако го оставя за другия ден – 10 лв. Избрах по-скъпия и както мислех, по-сигурния начин – ремонт пред очите ми. Давит се зае за работа, подавайки ми междувременно кутия със стари сребърни монети. Попита ме дали ми се намират такива, изкупувал ги изгодно. Изглежда в този фатален момент съм се разсеяла. Когато след минути поех от ръцете на Давит запоения синджир, не повярвах на очите си: той беше много по-къс. „Какво стана? Защо е толкова къс?“, попитах. „Да ви помогна ли да го сложите“, отвърна Давит. „Но той въобще не може да обхване врата ми, а преди миг видяхте, че ми стигаше до под ключицата“, казах. „Ще го носите като гривна“, отсече Давит и се изхили: „Къде може да е отишъл? Ако не ми вярвате, погледнете под мен. Аз да не съм фокусник.“ Погледнах на масата, погледнах на пода – нямаше нищо. Но фактът беше налице – от 40 см синджирът ми бе останал 30 см. Давит беше срязъл и присвоил 10 см! В ателието нямаше камери, аз нямах свидетели и Давит изглеждаше спокоен, дори нагло и подигравателно се усмихваше.