Здравейте,
Никога не съм писал в подобни сайтове, но положението ми в момента ме кара да искам да излея всичко, което е вътре в мен. Мъж на 30 г. съм. Още от тийнейджърските ми години страдам от социална фобия. През целия ми живот съумявах да живея с това състояние и успявах да го прикривам пред останалите хора и приятелите ми. Много е трудно да се живее с тази непрестанна тревожност и срам от хората, особено когато са непознати. Още по лошо е, че работата ми е свързана с много контакти с различни хора. Освен това през годините ми се е случвало да изпадам в депресии, които отминават за няколко месеца, но досега винаги съм се справял с тях.
През зимата на тази година изпитах огромен прилив на енергия. Тревожността ми беше минимална, започнах да излизам често с приятели и да се запознавам с адски много хора. Изтеглих голям заем и започнах свой собствен бизнес, като паралелно с това продължавах да работя. Имах чувството, че света е в краката ми и най накрая съм станал силен и уверен в себе си човек. Работя на държавна работа и реших да я сменя с друга позиция в друг град. Отидох на интервю и шефа много ме хареса. Взеха ме. През м. Юни приятелката ми роди нашето бебче. От тогава започна моето падение. Не искам да вярвам, че бебето е причина за моето състояние, но може и да е така наистина. Целият ми живот се промени. Непрестанните грижи за малкото бебе, невъзможността да излизам навън с приятели започнах да ме тормозят. Започнах и новата работа. Там ми беше много трудно да се адаптирам към новата обстановка. Започнах да се затварям в себе си. Не контаквувах с никого. Колегите ми започнаха да ме гледат странно и да си шушукат разни неща зад гърба ми. Появиха се паник атаки в моментите когато съм притеснен. Целия се обливах в пот и ръцете ми трепереха. Мозъкът ми изведнъж изключи. Имам чувството че съм неспособен да правя каквтото и да е. Не мога да се концентрирам в нищо. Всичко което започна да върша приключва с провал. Само мисълта че трябва да ходя на работа ме караше да изпитвам ужас. Бизнесът ми западна защото почти не се занимавам с това. Почти спрях да се храня. Случваше ми се да повръщам приетата от мен храна. Чувствам тежест в стомаха и ми се плаче постоянно. Отидох при личният си лекар които ми обясни, че това е психосоматично заболяване/депресия/ и ме насочи към психиатър, който ми предписа антидепресанти. Пих ги 3 дни и ги спрях заради страничните ефекти, които ме караха да бъда още по неспокоен а и доста лоши неща прочетох в интернет за тези медикаменти. Изолирах се напълно от приятелите ми. Вече никой не ме търси. Вече нищо не може да ме зарадва. Не мога да живея по този начин. Съзнанието ми е толкова замъглено че дори не мога да събера мислите си за да ги изразя тук. Чувствам се глупав и слаб. Роднините ми не ме разбират и всее ми казват да се стегна което допълнително ме съсипва защото не мога. Не знам какво се случи с мен и искам живота си обратно. Но вече почти 3 месеца живея в този сън и всяка нощ си мисля, че на сутринта ще бъде различно. Уви все същото си е. В момента съм болничен и след две седмици отново трябва да отида на работа. Само мисълта за това ме кара да се потя. Не мога да живея така. Ако до 2 седмици не почувствам подобрение ще се самоубия. Решил съм го!