Става въпрос за спор между частни компании за отдаването на имот – соларен парк, под наем. На 19 октомври, в твърдишкото село Оризари пред погледите на униформени полицаи, представители на частна фирма, придружавани от адвокати и охранители, нарушават съдебно решение като буквално превземат частен имот, разрушават част от оградата му и отправят заплахи за саморазправа. Въпреки своевременно подадения сигнал за незаконните действия, полицаите не предприемат нищо за пресичането им. Спорът между фирмите е във връзка с отдадения под наем имот, като договорът за наем между собственика на парка – чуждестранната „Сиус“ и „Финикал“ – първоначално собственост на управителя на първата фирма, а впоследствие – продадена на германски гражданин, е оспорен в съда. Засегнатата страна по случая – адв. Петър Демерджиев, поиска право на отговор, като оспорва някои от фактите и констатациите в статията. Основната му теза, е че фирмата наемател на фотоволтаичния парк „Финикал“ не може да бъде изгонен от съдебен изпълнител, както станало това на 19 октомври, тъй като съдът е издал изпълнителен лист спрямо фирма „Сиус“ – собственика на обекта, но не и спрямо наемателя „Финикал“. Причината е, че „въвод въз основа на изпълнителен лист“ не се „разпростира върху трети лица“. В изпратеното опровержение не се отговаря на твърденията дали частни охранители са демонтирали част от оградата на фотоволтаичния парк, както твърдят в сигнал до МВР „Българско индустриално общество – Био Амрита“ ЕАД. В същото време, в телефонен разговор, адвокат Демерджиев заяви пред OFFNews, че оградата не е била демонтирана. В изпратения до редакцията на OFFNews текст се правят и твърдения за политическа намеса в случая, като пряко се замесва името на Димитър Абаджиев – консул в Шанхай. Според адв. Демерджиев, който държи опровержението му да бъде със заглавие „Крадецът вика: дръжте крадеца“, всъщност се прави опит да се открадне бизнес, но не от фирмата, която представлява той, а от китайските собственици на електроцентралата. Според него – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е извършила незаконни действия спрямо представляваната от него компания наемател на електроцентралата „ФИНИКАЛ“ ЕООД, за което са сигнализирани компетентните органи „за осъществен натиск върху комисията от страна на г-н Димитър Абаджиев, който се манифестира и като действащ адвокат – съдружник в Адвокатско дружество „Петрова и Абаджиев“, БУЛСТАТ 175909259“. Според твърденията: „Същият грубо и неправомерно протектира г-н Гуо Хайронг (собсвеник на „СИУС“ ООД) и пред КЕВР под предтекст, че като консул в Шанхай стимулира китайски инвестиции. Очевидно г-н Абаджиев не прави разлика между функциите си на консул и функциите си на адвокат, ангажиран от г-н Гуо Хайронг да защитава неговия частен интерес като използва положението си на представител на Българската държава, за защита на частни интереси и то на лица със съмнителен криминален статус. Зад дружеството („БЪЛГАРСКО ИНДУСТРИАЛНО ОБЩЕСТВО БИО АМРИТА“ АД пък стои икономическия интерес на Иван Димов (бившият депутат от СДС, после член на ВСС от квотата на ДПС, напуснал заради съмнения за корупция във връзка с добре познатата афера „Красьо Черния“, развила се в съдебната система и сега председател на частен арбитражен съд, чийто заместник е самият г-н Абаджиев). Дружеството „БЪЛГАРСКО ИНДУСТРИАЛНО ОБЩЕСТВО БИО АМРИТА“ АД, е тясно свързано с г-н Димов, доколкото собственик на капитала на това дружество е съпругата на г-н Димов“, посочва още в опровержението си адвокатът. Пълен текст на опровержението: УВАЖАЕМИ ГОСПОДА, Обръщам се към Вас в качеството ви на издатели на сайта https://m.offnews.bg В посочения по – горе материал в нарушение на чл. 1.1.6 от Етичния кодекс на медиите не е взето нашето становище като заинтересована страна и е изнесена невярна и опозоряваща / дори граничеща с набеждаване в престъпление / информация. Възползвайки се от правото си на отговор като засегнато лице, уличено в кражба на бизнес, превзело чужда собственост, моля да публикувате опровержение със следния текст: „Крадецът вика „Дръжте крадеца“ Пълномощник съм на дружеството „ФИНИКАЛ“ ЕООД, ЕИК 130778595, с управител на дружеството – немският гражданин Винфрид Алфонс Фишер. Съгласно тристранно споразумение № 1 от 18.11.2013 г. към договор № 1083 от 30.09.2013 г, сключено между крайния снабдител ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, „ФИНИКАЛ“ ЕООД и „СИУС“ ООД, довереното ми дружество замества изцяло „СИУС“ ООД в правата и задълженията по Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници №1084/30.09.2013г. Налице е и Договор за наем, вписан с вх. №5535/24.07.2013г. по описа на Служба по вписванията – Сливен. Към посочения договор за наем са сключени и два броя анекси, подписите под които са нотариално заверени – Анекс № 1 от 03.06.2013г. и Анекс № 2 от 18.11.2013г. В последния изрично е уговорено, че договорът за наем се сключва за срок от 3 години, считано от 18.11.2013г. Т.е. така уговореният срок изтича на 18.11.2016г. В Раздел II – Срок, Предаване и приемане, т. 3.1. от Договор за наем от 03.06.2013г., вписан с вх. рег. № 5535 / 24.07.2013 г. по описа на Служба по вписванията – Сливен, изрично е предвидено, че срокът на договора се удължава автоматично с нов 3 /три/ годишен период при писмено искане от страна на Наемателя, отправено до Наемодателя до 5 дни преди изтичане на срока по договора / т.е. преди 18.11.2016г., съобразно уговореното в Анекс № 2 от 18.11.2013г. /. Такива искания са отправени няколкократно до управителя на „Сиус“ ООД – г-н Хелмут Панитц, а по-късно, с оглед възникналия конфликт между страните по договора за наем от една страна и между управителите на „Сиус“ ООД, искания в тази насока са отправени отново с две нотариални покани – едната, от които е изпратена на адреса за кореспонденция по договора за наем, а втората – по адреса на управление на „Сиус“ ООД, вписан в Търговския регистър. Първата покана е връчена, чрез нотариус Катерина Антонова с рег. № 427 на НК и район на действие – районът на Пловдивски районен съд, като нотариусът е констатирал, че на посочения в договора за наем адрес за кореспонденция, няма работник, служител или друг представител на „Сиус“ ООД. При това положение поканата следва да се счита за надлежно получена от адресата си, съгласно уговореното в т. 21.1. от договора за наем. Втората покана е връчена на „Сиус“ ООД на 07.11.2016г., чрез нотариус Юлиан Комсалов, рег. № 646 на НК, с район на действие района на СРС, видно от отразяването в самата покана. С оглед на изложеното и на няколкократно отправените до наемодателя искания в хипотезата на т.3.1. от договора за наем, срокът на същия е продължен за нов тригодишен период, който ще изтече на 18.11.2019г. / ако договорът не бъде продължен при уговорените в същия условия/. Централата се охранява през цялото време след 18.11.2013г. като последният договор за охрана на обекта е Договор № 4039 от 01.10.2018г. На 19.10.2018г. малко след 10 ч. получих сигнал от охраната на обекта, че пред централата има държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ , който иска да влезе в обекта. По телефона разговарях със съдебния изпълнител. Оказа се че това е Светлана Лишева – ДСИ при СлРС, която ме уведоми, че иска да извърши предаване на вещи по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 45561/2018г. на СРС в хипотезата на чл.417, т.3 от ГПК въз основа на Договор за наем, сключен на 22.11.2017г. между „СИУС“ ООД като наемодател и „БЪЛГАРСКО ИНДУСТРИАЛНО ОБЩЕСТВО – БИО АМРИТА“ ЕАД като наемател, т.е. длъжник по издадения изпълнителен лист в заповедното производство е „СИУС“ ООД. Веднага обясних на ДСИ Лишева, че аз съм пълномощник на „ФИНИКАЛ“ ЕООД, което владее имота от края на 2013г. и поставената в същия охрана е негова, като я уведомих, че тръгвам веднага от град Пловдив към с. Оризари и я помолих да ме изчака, за да и представя всички документи в тази насока. Изрично възразих, че тя няма право да изпълнява срещу „ФИНИКАЛ“ ЕООД, което не е длъжник по издадения изпълнителен лист в производството по чл.417, т.3 от ГПК. Вместо да ме изчака, ДСИ Лишева е предприела опити за влизане в имота и за отстраняване на охраната от него, включително като е използвала дошлите на място полицаи от РПУ Твърдица и заплахи, в т.ч. отправяни и от полицейските служители, присъствали на място. Веднага се обадих на тел. 112 и поисках да бъда свързан с дежурния в РПУ Твърдица на когото също подробно изясних ситуацията и го помолих да предаде обстоятелствата на намиращите се на място полицейски органи, да ме изчакат преди да извършват каквито и да е действия и да не оказват съдействие на ДСИ за извършване на противозаконни действия. Въпреки това, малко по-късно отново разбрах, че охраната Пенчо Байчев е бил принуден от офицер от полицията / който по-късно охранителят разпозна като полицейски инспектор Мишо Михов от РПУ Твърдица / да отвори портала като е бил заплашен, че в противен случай ще го вкара в затвора. Отново се обадих на тел. 112 и отново разговарях с дежурния в РПУ Твърдица като отново изрично го уведомих, че действията, които извършва ДСИ на обекта са противозаконни и отново настоях да информира за това намиращите на място полицейски служители и да им предаде, че пътувам към централата с цялата необходима документация, установяваща правата на „ФИНИКАЛ“ ЕООД и да ме изчакат. Около 11:30 пристигнах в обекта, заедно с представители на дружеството, осъществяващо охраната на обекта – Йонко Цветанов Атанасов и Георги Бойчев. В обекта бяха охранителя Пенчо Байчев, старшина от полицията и двама цивилни господа, които не познавам, а и не се легитимираха към този момент. Полицаят, който се представи като мл. инспектор Петко Тодоров от РПУ Твърдица демонстративно беше сложил оръжието си отпред така, че да се вижда. Аз се представих и представих пълномощното си, издадено от „ФИНИКАЛ“ ЕООД. Представих и придружаващите ме представители на дружеството, осъществяващо охраната на обекта. След това Йонко Цветанов Атанасов попита двете лица и мл. инспектор Петко Тодоров какво правят в обекта, който му е възложен за охрана и имат ли правно основание да са в него, а те отговориха, че не могат да предоставят никаква документация и не са наясно на какво основание се намират в обекта. Поради тази причина, той им заяви, че това е частен имот който охраняват и ако нямат документ от държавна институция, който да им дава правото да са в обекта, ще трябва да го напуснат. Полицаят и двамата цивилни излязоха от обекта. След около половин час пристигнаха още полицаи от РПУ Твърдица. Аз се легитимирах пред същите, представих пълномощното си и всички документи, които носих за обекта. Обясних им, че длъжник по издаденият изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 45561/2018г. на СРС е „СИУС“ ООД, а не „ФИНИКАЛ“ ЕООД, което са намира в имота. Запознах ги, че доколкото изпълнителният лист е издаден в хипотезата на чл.417, т.3 от ГПК, въз основа на Договор за наем, сключен на 22.11.2017г. между „СИУС“ ООД като наемодател и „БЪЛГАРСКО ИНДУСТРИАЛНО ОБЩЕСТВО – БИО АМРИТА“ ЕАД като наемател, ДСИ няма право да изпълнява срещу трето лице, което е заварено в имота и не е длъжник на изпълнителния лист, каквото се явява „ФИНИКАЛ“ ЕООД. В края на разговора ни, дойде колега, който се представи като адв. Комбалов и се представи като пълномощник на „БЪЛГАРСКО ИНДУСТРИАЛНО ОБЩЕСТВО – БИО АМРИТА“ ЕАД / без да представи пълномощно /. Същият ми даде заверен от него препис от Протокол за отнемане на недвижим имот – въвод във владение, съставен от ДСИ Светлана Личева по изп. дело № 1570/2018г. по описа на ДСИ при СлРС. От протокола с изненада установих, че ДСИ е посочил, че е извършил въвод срещу „СИУС“ ООД / което дружество категорично не се е намирало в имота / и го е отстранил от същия. Посочено е, че взискателят е въведен във фактическо владение и по отношение на множество движими вещи / което е абсурдно, доколкото същите подлежат на предаване, а не на въвод във владение. Посочено е, че в обекта е намерен охранител, който пази обекта за „ФИНИКАЛ“ ЕООД, което владеело имота след тристранно споразумение / визира се цитираното по-горе тристранно споразумение № 1 от 18.11.2013 г. към договор № 1083 от 30.09.2013 г, сключено между крайния снабдител ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, „ФИНИКАЛ“ ЕООД и „СИУС“ ООД /, но в същото време отстраненото лице и „СИУС“ ООД, което не упражнява фактическа власт върху имота от ноември 2013г. Заявих на присъстващите полицаи и на колегата – адв. Комбалов, че доколкото представения ми протокол от една страна не отговаря на обективната истина и е документ с невярно съдържание, а от друга не отразява въвод / или други изпълнителни действия /, извършени срещу „ФИНИКАЛ“ ЕООД, той не обвързва по никакъв начин представляваното от мен дружество, след което всички си тръгнаха от обекта, с изключение на ангажираните от „ФИНИКАЛ“ ЕООД охранители. В практиката на ВКС, вкл. и задължителна такава и в правната теория е изяснено недвусмислено, че при въвод въз основа на изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 417 от ГПК, изпълнителната сила не се разпростира върху трети лица по смисъла на чл. 523 от ГПК и се изпълнява само срещу лицето, посочено като длъжник в изпълнителния лист. В случаите, когато изпълнителното основание не е влязло в сила/ вкл. при несъдебно изпълнително основание по чл. 417 от ГПК /, въвод срещу трето лице не може да се извърши, тъй като срещу него няма изпълниелен лист. / така „Изпълнително производство по ГПК и ЗОЗ, стр. 617, 618; т.1 от ТР № 3/2015г. на ОСГТК, Определение № 384 от 21.09.2012 г. по ч.гр. д. № 409/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., Определение № 242 от 08.12.2017 г. по ч.гр. д. № 4336/201: г. на ВКС, І г.о, Определение № 119 от 22.02.2018 г. по т. д. № 2344 / 2017 г. на ВКС, ІІ т.о. и др. /. От изложеното е видно, че ДСИ Личева е извършила изпълнителни действия в грубо нарушение като е започнала осъществяването на въвод във владение спрямо трето лице в имота – довереното ми дружество „ФИНИКАЛ“ ЕООД, което не е обвързано от субективните предели на изпълнителния лист срещу длъжника „СИУС“ ООД. Наред с това, въводът се осъществява с конституирането на взискателя като владелец, след като длъжникът и всичко, което символизира владението му, фактически е отстранено от имота и тези обстоятелства са отразени в протокола за въвод, а едва след конституирането му като владелец взискателят може да бъде овластен да заключи имота със свой ключ. В случая, протоколът за отнемане на недвижим имот – въвод във владение от 19.10.2018г. не съдържа информация за осъществяване на изброените действия, което означава, че въводът не е приключил. В случая макар ДСИ да не е довършила въвода, с предприетите действия по неговото осъществяване, същата очевидно е превишила правомощията си. Същото се отнася и до присъствалите при извършването на тази действия полицейски служители, които вместо да изпълняват вменените им от закона задължения по опазване на обществения ред, ръководени от ДСИ, са се втурнали да извършват действия по принудително изпълнение срещу лице, което не е отразено като длъжник в изпълнителния титул, и то принуждавайки със заплахи охраната на обекта да им отвори портала. Важно е и да се разбере кой е мотивирал ДСИ и органите на полицията да извършат тези действия и по какъв начин. В тази връзка и по повод на третирания в статията „Да откраднеш бизнес: Адвокати и охранители превзеха електроцентрала пред очите на МВР“ въпрос за „гнилите ябълки“, трябва да се има предвид, че по повод на незаконни действия на КЕВР по отношение на „ФИНИКАЛ“ ЕООД и на същата ФЕЦ, вече сме сигнализирали компетентните органи за осъществен натиск върху комисията от страна на г-н Димитър Абаджиев, който се манифестира и като действащ адвокат – съдружник в Адвокатско дружество „Петрова и Абаджиев“, БУЛСТАТ 175909259. Същият грубо и неправомерно протектира г-н Гуо Хайронг (собсвеник на „СИУС“ ООД) и пред КЕВР под предтекст, че като консул в Шанхай стимулира китайски инвестиции. Очевидно г-н Абаджиев не прави разлика между функциите си на консул и функциите си на адвокат, ангажиран от г-н Гуо Хайронг да защитава неговия частен интерес като използва положението си на представител на Българската държава, за защита на частни интереси и то на лица със съмнителен криминален статус. Зад дружеството („БЪЛГАРСКО ИНДУСТРИАЛНО ОБЩЕСТВО БИО АМРИТА“ АД пък стои икономическия интерес на Иван Димов (бившият депутат от СДС, после член на ВСС от квотата на ДПС, напуснал заради съмнения за корупция във връзка с добре познатата афера „Красьо Черния“, развила се в съдебната система и сега председател на частен арбитражен съд, чийто заместник е самият г-н Абаджиев). Дружеството „БЪЛГАРСКО ИНДУСТРИАЛНО ОБЩЕСТВО БИО АМРИТА“ АД, е тясно свързано с г-н Димов, доколкото собственик на капитала на това дружество е съпругата на г-н Димов. Считам, че ако се изследват посочените взаимовръзки между участниците в развилия се фарс, наречен извършване на „изпълнителни действия“, от страна на ДСИ, вероятно ще се изяснят редица релевантни за настоящия случай факти и обстоятелства. Повече от ясно е било за всички участници в развилите се събития, че дружеството „СИУС“ ООД не упражнява фактическа власт върху ФЕЦ Оризари, не произвежда електрическа енергия в същата и води висящи съдебни спорове с „ФИНИКАЛ“ ЕООД, които се опитва да предреши в аванс като завземе неправомерно централата с любезното съдействие на ДСИ и органите на полицията, дадено в нарушение на закона. Нормата на чл. 214 от НК (Изм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп., бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 1997 г.) предвижда, че който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за изнудване с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева, като съдът може да наложи конфискация до 1/2 от имуществото на дееца. Съответно предвидени са и квалифицирани състави на това деяние. Нормата на чл. 282, ал.1 от НК (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г.) предвижда, че длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация. Съответно са предвидени и квалифицирани състави на това деяние. Съгласно текста на чл. 323, ал.1 от НК, който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева. Сигнализирах, Окръжна прокуратура – Сливен, Главния прокурор и посолството на Република Германия да извършат незабавна проверка на изнесените данни и в случай, че се установят наличието на достатъчно данни за извършено престъпление по посочените по-горе състави на НК или на друго престъпление от общ характер, да се образува наказателно производство и привличането към отговорност на виновните лица включително и се установи дали между лицата, участвали в посочените действия съществува координация, която да може да ги определи като престъпна група. Прилагам: 1. Пълномощно от 01.09.2015г.; 2. Тристранно споразумение № 1 от 18.11.2013 г. към договор № 1083 от 30.09.2013 г, сключено между крайния снабдител ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, „ФИНИКАЛ“ ЕООД и „СИУС“ ООД; 3. Договор за наем, вписан с вх. №5535/24.07.2013г. по описа на Служба по вписванията – Сливен, както и сключените към същия два броя анекси, подписите под които са нотариално заверени – Анекс № 1 от 03.06.2013г. и Анекс № 2 от 18.11.2013г.; 4. Договор за наем, сключен на 22.11.2017г. между „СИУС“ ООД като наемодател и „БЪЛГАРСКО ИНДУСТРИАЛНО ОБЩЕСТВО – БИО АМРИТА“ ЕАД като наемател; 5. Протокол за отнемане на недвижим имот – въвод във владение, съставен от ДСИ Светлана Личева по изп. дело № 1570/2018г. по описа на ДСИ при СлРС. В случай, че опровержението не бъде публикувано в тридневен срок от получаването му от вас, ще сезирам Комисията по журналистическа етика към Националния съвет по журналистическа етика за нарушаване на чл. 1.1.6 и чл. 1.2.2. от Етичния кодекс на българските медии. Запазвам си и правото да сезирам прокуратурата и компетентните органи по повод на изнесената в статията „Да откраднеш бизнес: Адвокати и охранители превзеха електроцентрала пред очите на МВР“ „информация“, включително и като претендирам обезщетяването на причинетите вреди в следствие на нейното ризминаване с обективната истина и публикуването и в разрез с чл. 1.1.6 от Етичния кодекс на медиите. 30.10.2018г. гр. Пловдив С уважение: …………………………. / адв. Иван Демерджиев / Offnews.bg