Хляб и зрелища. В политическия контекст фразата се отнася за методи за печелене на обществена подкрепа на базата не на добро управление, а отвличане на вниманието или задоволявания на популистки или кратскосрочни искания, които са несъществени за населението. Явно покрай навлизането в предизборна обстановка покрай предстоящите избори (а защо не и предсрочни) и на фона на непрекъснатите скандали и разкрити далавери на управляващата коалиция на тези методи се набляга. От една страна, е Борисов и ГЕРБ, които с всякакви идеи, които правят всичко възможно да представят за реални, се опитват да създадат впечатление, че управляват добре. То не бяха хъбове, газопроводи, заводи за дронове, че вече и организация на Световно първенство по футбол през 2030 г. Очаквам скоро да се възроди и една стара идея на Румен Петков, която Борисов възприе много добре – изграждане на писта за Формула 1. Това заяви пред Фрогнюз юристът Даниел Божилов от НПО „Ние, гражданите”. Патриотите Сидеров, Симеонов и Каракачанов обаче тъй като не бележат големи позитиви от зрелищата, които ни устройват, са решили да наблегнат на хляба, като апотеоз на това е внесеното предложение за изменение на Закона за защита на потребителите, чрез който се опитват да наложат административно определяне на цени на стоки и услуги. Сама по себе си идеята е абсурдна в страна, която претендира, че развива пазарна икономика. Но в името на популизма и възможността да се уреди някой и друг партиец за евродепутат няма пречки да се лансират подобни идеи, нищо че са в противоречие с Конституцията. Тук следва да се отбележи, че такива мерки за контрол на цените се предприемат и прилагат само в страни, които излизат от военно положение или национална катастрофа и се цели борба със спекулата. При това положение е резонен въпросът дали е налице национална катастрофа? След като Държавата в лицето на Борисов и Теменужка Петкова, както и на КЕВР не са си свършили работата да договорят поносими цени на природния газ и енергийните ресурси, тежестта да се поддържа изкуствено ниска цена на хляба в предизборна обстановка трябва да се прехвърли на производителите и то основно на дребните производители и търговци. Така, освен че от следващата година ще плащат по-високи осигуровки, по-скъп ток, горива и газ, ще продават и на административно определени цени от министъра на „Атака” и Делян Пеевски – Караниколов. Разбира се, тези мерки, които са уж в полза на хората с ниски доходи по никакъв начин не засягат нито Монополистите, нито зърнените босове, наложили картел на пазара на зърно чрез притежаваните от тях зърнени складове и мелници, нито на големите вериги, защото последните нямат нищо против да се поразчистят от конкуренцията на малките пекарни и малките магазини. Бягането от същинските проблеми и прехвърлянето им от болната на здравата глава се открояват най-ясно от разходите за производството на хляба. Основни компоненти на тази цена са цените на брашното, токът и горивата. А знаем, че цената на брашното се формира от определен малък брой лица и фирми, които притежават зърнените складове и мелниците – т.е. цената е картелна. На второ място е цената на тока, която също е монополна, а на трето на горивата където „ЛуКойл” формира цените си както иска. При това положение да се твърди, че проблемът е в хлебопроизводителите и търговците е повече от несериозно и естествено ефект от подобни мерки няма да има. За съжаление обаче подобни шумни популистки изяви все още печелят обществена подкрепа. А огромният проблем е чрез тях подобни партии се опитват да прехвърлят своята отговорност за липсата на ефективна държава, способна да гарантира просперитет и високи доходи на обществото върху производители и търговци, които за пореден път се изкарват като основен проблем за високите цени на стоките от първа необходимост, респективно за ниските доходи в България Frognews.bg