Нощният труд състарява организма и затова трябва да се ограничи. Шивачките например защо трябва да работят в тъмната част на денонощието? Законът трябва да бъде променен. Това каза в „Тази сутрин“ по бТВ президентът на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов. „450 000 човека в страната системно полагат нощен труд. Изчислили са хора, които са по-умни от мен, че 10 години работа в такива условия състарява организма на човека с 16 години. Нашата кампания не е само за пари, а и за ограничаване на полагане на нощен труд, защото на смени през тъмната част на деня работят хора в производства, за които не е наложително“, коментира синдикалният лидер. „Най-тежко пострадали от всичко, което се случва, са работещите в сигурността на страната, в здравеопазването, в охранителната дейност, в транспорта, т.е. в професии, които са жизненоважни за съществуването на държавата“, добави той. „Когато в металургията не можеш да загасиш пещите през нощта, е добре да се работи. За влаковете също няма друг вариант. Лекарите също трябва да дават дежурства, но не и шивачките. Законът трябва да бъде променен“, подчерта Манолов. Той сподели, че не е песимист относно увеличаването на добавката за нощен труд. На заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) вчера се обсъждаше увеличаването на ставката от 25 ст. на час в момента на 0,5% от минималната работна заплата (2,55 лв. за 2019 г.). Предложението е на КТ „Подкрепа”. НСТС обаче отхвърли идеята, въпреки че и работодателите бяха съгласни с това, че добавката трябва да се увеличи. „Нямаше ясни аргументи срещу – новият вицепремиер Марияна Николова каза, че бюджетът е приет, социалният министър Бисер Петков говори за някаква работа група. Но ние няма да оставим таза работа така. Промяната може да стане през подзаконов нормативен акт”, заяви Манолов. Синдикалистът коментира и увеличаването на минималната работна заплата, която от следващата година става 560 лв. ”Политиците си дадоха сметка, че България нищо добро не я чака с ниски доходи – нито ще влезем в Шенген, нито в Еврозоната”, подчерта той. „Трябва да си призная, че темповете, с които нараства минималната работна заплата през последните години, са прилични. Друг е въпроса, че това създава затруднения на бизнеса. Трябва да съм идиот, за да го отрека. Ако обаче ги най-ниската заплата нарастваше с по-бързи темпове, сега щяхме да сме на друго място по бедност. През 2001 г. правителството без да пита нито нас, нито работодателите вдигна минималната работна заплата с 80% и последваха годините, в които държавата растеше най-бързо икономически“, заяви синдикалният лидер. „Сега ни повтарят едни мантри за това как щяла да се вдигне безработицата, ако се повишат заплатите. В същото време признават, че няма кадри. И двете неща са верни. Няма евтини кадри обаче. Малко са хората, които са готови да работят за ниски заплати. Затова сме склонни да отворим трудовия си пазар за хора от други страни“, каза още Манолов. Petel.bg