„Ананиев: Няма консенсус за здравноосигурителния модел. Мислим за защитени болници, а специализанти държавна поръчка ще бъдат задължени да работят в малки лечебни заведения, където има недостиг на кадри, обяви министърът“ Това е финалния гърч на поредната грешка в здравеопазването. Ананиев опропасти всичкодо което се докосна. Първоначално гръмко обяви, че ще прави мащабен анализ на болниците в България – до днес никой не е чувал за резултат. Някои „дълбоко посветени“ в тази инициатива спеделят, че такъв анализ е бил изготвян, но представлявал толкова жалък и невзрачен документ, че „майстора“ го досрамяло да го покаже, с което се бламира сам. След това наложи мораториум върху иновативните лекарства – бламираха го последователно президентът, народното събрание и премиерът. След това отстрани управителя на НЗОК проф. Камен Плочев, защото той допусна грешката да изобличи министъра, че не си познава нито дълговете, нито бюджета, а се води уж бюджетар. Разболяха го и вместо да си отиде Ананиев, отговорността понесе невинния. А именно министърът беше натрупал тези дългове в качеството си на несменяем управляващ в НЗОК още от 1999 г. – беше даже председател на УС, а после председател и на НС, като зам.-министър на финансите приемаше всички бюджети на НЗОК, чрез които направи най-големите структурни деформации в лечебното здравеопазване. След това чухме гръмки заявки, как здравноосигурителния модел се бил „изчерпал“ и било време за нов, който до месец щял да бъде оповестен. Чакахме една година, чак до 26.09.2018 г., когато Ананиев предложи не един, а два модела, после станаха три и все застрахователни, а не осигурителни. Изчисленията му се оказаха грешни и никой не прие предложенията. В отговор бюджетаря прехвърли отговорността на „Н“ броя работни групи и зачака от тях предложения с обещанието, че от януари 2019 г. ще стартира „реформата“. Междувременно преживя вот на недоверие, а работните групи отговориха, че предложенията му не стават за нищо. Общопрактикуващите заявиха, че не желаят смяна на модела, общинските болници директно казаха, че настоящия модел няма алтернатива, БЛС мълчаливо не обърна никакво внимание на недомислиците на министъра, а застрахователите казаха, че не му искат 12-те лв. застрахователна премия, а 4-те милиарда на НЗОК. Днес се ошумоли – „нямало консенсус“ и спихна реформата до едни промени в преходните и заключителни разпоредби на ЗБНЗОК, които са толкова смайващо неудачни и незаконосъобразни, че влязоха моментално в Конституционен съд. Затлачи проектите за Спешната помощ и Националната здравно-информационна система, чийто срок за реализация изтече на 28.12.2018 г., а бозата, която забърка с трансплантациите, детската болница и с болница Лозенец ще ехти дълго след него. За първи път, впрочем, виждаме как министър на здравеопазването тропосва болници на министъра на образованието и възстановява феоди тип Малеев. Днес Борисов го стресира за пореден път – защо при 500 млн.лв. повече за здравеопазване му фалират болници и протестират или напускат сестри и лекари? В резултат Ананиев „измисли“, че държавата ще дотира общински болници, а лекарите ще бъдат задължително разпределяни в страната, която от 2007 г. е член на ЕС и изповядва свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги. Абе, Кирчо, ако не можеш да помогнеш поне не вреди – това е условие, без което здравеопазването се превръща в здраво омазване. Илко Семерджиев